Амбицията да се опишат всички видове мед е похвална, но трудно изпълнима. И все пак. Тук ще направя един опит. Когато става въпрос за „всички“ подходът ни ще бъде на регионален принцип, защото видовете мед са неразривно свързани с растителните видове и видовете медоносни пчели, които обитават съответните райони. Ще разглеждаме само медоносните пчели.
По аналогия с геоцентричната система поставяме в центъра на света България и постепенно започваме да разширяваме прегледа си по посока на часовниковата стрелка. С други думи казано – на изток, на юг, на запад, на север. И така. Поставяме началото на нашето описание на вички видове мед на Земята чрез Българоцентричната система.
Изброявайки и описвайки всички видове мед за определен регион ще опишем възможно максимално много видове мед, като за някои от тях ще се басираме на собствен опит, за други – по литературни данни и данни на други колеги-пчелари.
Регионалният принцип е полезен, но не трябва да е единственият. По-точно е първо да се разграничат нектарният и мановият мед, после ботаническият произход, а след това регионът и формата на предлагане.
Затова тук няма да се прави опит за безкраен каталог по държави и области. Подходът ще бъде последователен. Най-напред медът ще се разглежда според неговия основен произход: нектарен мед и манов мед. Нектарният мед се получава от нектара на цветовете, а мановият – главно от сладките отделяния на смучещи растителни насекоми или от секрети на живи растителни части.
След това видовете мед ще бъдат разглеждани според ботаническия им произход. Част от тях са монофлорни, когато един растителен източник преобладава ясно и придава характерните свойства на меда. Други са полифлорни, наричани още букетни, полски, ливадни или горски, защото в тях участват нектар и прашец от много растения.
Регионалният принцип също има голямо значение. Географското положение определя растителността, надморската височина, климата, продължителността на пашите и времето на цъфтеж. Така един и същ вид мед може да има различен цвят, аромат, вкус, скорост на кристализация и химичен състав според мястото, където е добит. Това е така, защото на различните места, при различни географски и климатични условия основният мед е в комбинация с мед, добит от други растения, характерни за различните области.
Накрая ще се отбелязват и различните начини, по които медът достига до потребителя: центрофугиран, пресован, отцеден, в пита или с парче пита. Това не са различни ботанически видове мед, а различни форми на добив и представяне. Особен индустриален мед е ултрафилтрираният за който ще говорим по-надолу. Пак към индустриалните отнасяме пастьоризираният мед, кремообразният мед. При тези три вида преобладава желанието на производителите да предложат по-атрактивни, течни или кремообразни медове. Самата обработка ги отдалечава от натуралните пчелни медове, които съдържат максимално количество биологично активни компоненти и са максимално полезни за здравето на човека. Разбира се винаги има риск да пропуснем някой вид като експресния мед примерно
Разглеждането ще бъде ограничено до меда, произвеждан от медоносни пчели. Така темата ще остане ясна и ще се съсредоточи върху медовете, които са познати в традиционното пчеларство и в търговската практика.
Тази подредба съответства на международната и европейската класификация: основното разграничение е между нектарен и манов мед, а допълнително медът може да се означава по растителен, географски произход и начин на добив или представяне.
Истинският монофлорен произход се потвърждава с поленов анализ и съответствие на физико-химичните и органолептичните характеристики. По-традиционни и широко познати медове в България. Когато се говори за монофлорни медове трябва дебело да се подчертае, че изключително рядко се срещат истински 100% монофлорни медове. За да стане това пчелинът, който събира нектара трябва да е в центъра на едно поле с диаметър 10 км и в него трябва да вирее само и единствено едно растение. От практическа гледна точка говорим за монофлорни медове, когато в тях има повече нектар от едно растение. За различните сортове мед това процентно количество се различава. Поленовият анализ на меда дава отговор на въпроса от какви растения е събиран конкретният пчелен мед и дали той е монофлорен. За това има и отчетливи органолептични признаци – консистенция, цвят, вкус, аромат.
Букетен или полифлорен мед
Получава се от нектара на много растения. Това е един от най-разпространените български медове. В зависимост от района може да бъде наричан билков, полски, ливаден или горски.
Акациев мед
В българската практика това е мед от бяла акация — Robinia pseudoacacia, известна и като псевдоакация. Обикновено е много светъл, с нежен аромат и сравнително бавно кристализиране.
Липов мед
Получава се при добра липова паша. Има характерен, лесно разпознаваем аромат и обикновено светложълт до кехлибарен цвят.
Слънчогледов мед
Един от основните монофлорни медове в страната, особено в районите с големи площи слънчоглед. Обикновено кристализира сравнително бързо. Мисля, че не е необходимо да описвам безкрайните златисто-жълти слънчогледови полета. Не случайно за много пчелари този златист цвят е любим. Ако някой не се сеща за какво говорим, да намери картината „Слънчогледи“ на Винсент Ван Гог и ще се сети.
Рапичен мед
Добива се през ранната пролет при масов цъфтеж на рапицата. Характерно за него е бързото кристализиране, често до много светла, почти кремава маса. Медът често има цвета, консистенцията на свинска маз, бял почти снежен, кристализира в питите и трудно се вади. Кристализацията му е дребно-зърнеста до маслена и е естествена, не е постигната чрез преработка. Това затруднява много пчеларите, защото едновремешният цъфтеж заедно с акацията компромитира акациевият мед защото се смесват. Доколкото ми е известно няма известни картини с рапица, но снимки на големи златистожълти полета в ранна пролет има и те са много атрактивни. Особено, когато над тях е надвиснало дъждовно небе с купесто-дъждовна облачност.
Лавандулов мед
Той е причина за някои пчелари друг любим цвят да е лилавият. Където има лавандулови полета има прекрасни подредени лилави редове с лавандулови храсти. Във Windows имаше един десктоп тапет с лавандулова нива. Има много снимки в интернет защото гледката наистина е красива.
Манов мед
Това не е цветен или нектарен мед. Получава се главно от мана по дървета и храсти; може да бъде дъбов, иглолистен или смесен горски манов мед. Обичайно е по-тъмен и с по-висока електропроводимост от повечето нектарни медове. По-рядко срещани, регионални или непостоянни сортове. Със затоплянето на времето сливи, клен, липа и др. отделят сладък сок – мана, който пчелите събират и от него правят манов мед. Понякога отделянето на мана – сладък сок от дърветата е толкова обилно, че направо капе по земята и прави малки локвички, а листата на дърветата с влажно-лепкави и лъскави от сладкия сок. Сладкият сок се отделя от различни насекоми, които са по растенията. По-рядко мана отделят бор, клен, върба, бряст, кестен, орех, овощни дървета и др. Много атрактивни като визия, органолептика и въздействие са маносаните медове. Това са нектарни медове, които са смесени с мана. Те са по-тъмни на цвят до черни. При кристализация изсветляват.
Кориандров мед
Среща се в райони с по-големи площи кориандър, най-вече в Североизточна и Югоизточна България.
Лавандулов мед
Възможен е около големи лавандулови масиви, но не всяка година и не всяка лавандулова паша дава достатъчно чист монофлорен мед.
Мед от бодил
Често се предлага като мед от магарешки бодил. Тук е добре да се посочва конкретното растение, защото народното название „бодил“ обхваща различни видове.
Кестенов мед
Добива се рядко, в райони с ядлив кестен, главно в планински и предпланински местности.
Мед от драка
От драка — Paliurus spina-christi. Това е характерен, но локален мед, възможен в по-топли и сухи райони.
Аморфов мед
От аморфа — Amorpha spp. Среща се край реки, влажни места и някои равнинни райони. Нарича се мед от черна акация.
Софоров мед
От японска софора — Styphnolobium japonicum, позната по-рано като Sophora japonica. Може да се срещне в градски и паркови райони с много такива дървета. Растението се среща често в Пловдив и областта.
Върбов мед
От върба — Salix spp. Появява се рано през сезона, но рядко се добива като самостоятелно продаван сорт.
Фиев мед
От растения от род Vicia — фий. По-скоро регионален и непостоянен.
Мед от лотус
От Lotus spp. Рядко срещан като самостоятелно означен мед.
Мед с преобладаване на див морков
От групата Daucus. По-подходящо е да се описва като мед с преобладаващ прашец от див морков, отколкото като сигурен търговски сорт.
Мед от ранилист
От Stachys spp. Много рядък и по-скоро научно установим чрез поленов анализ, отколкото постоянно присъстващ на пазара.
Овощен мед
Мед с преобладаване на прашец от костилкови овощни дървета — Prunus spp., например слива, череша, кайсия или праскова. Обикновено е смесен с нектар от други ранноцъфтящи растения като акация, гледича и др.
Мед от тютюн
През последните 30 години мед от тютюн се среща все по-рядко, но е запомнящо се.
Мед от анасон
Много красив мед с червеникъв цвят. През последните години не сме имали такъв. Причината е депопулацията на българските села и убийствената държавна политика.
Мед от детелина
Български изследвания на монофлорни проби са установили освен основните медове и произход от кориандър, кестен, драка, аморфа, софора, върба, фий, лотус, див морков, ранилист и овощни видове. Това показва, че такива медове действително могат да се получат у нас, но често са локални, малки по количество и силно зависими от пашата и времето през конкретната година. по-строг текст в есето може да използваш следното изречение:
В България най-разпространени са полифлорният, акациевият, липовият, слънчогледовият, рапичният и мановият мед. Наред с тях в отделни райони и при подходящи паши могат да се добиват по-редки монофлорни медове от кориандър, лавандула, бодил, кестен, драка, аморфа, софора, върба и други растения.